Начало » Новини » Интервю
29.12.2020 г.

Борислав Петков: Няма как след тазгодишната суша да не отворим темата със застраховката на доходите

Мнението на бизнеса
Борислав Петков: Няма как след тазгодишната суша да не отворим темата със застраховката на доходите

sinor

Изминаващата 2020 година ще се запомни от фермерите със своя безподобен период от климатични катаклизми, довели до небивало безводие и огромен спад в доходите. Непреки поражения върху бизнеса навлече и непредсказуемият смъртоносен Корона вирус, чийто негативен ефект върху туризма засегна силно и зеленчукопроизводството, пострадало от ниското потребление. Колкото до зърнопроизводството – основния носител на добавената стойност в селското стопанство, за първи път „лодката и на този бранш се разклати сериозно”, като сушата остави без доходи немалка част от фермерите в Добруджа, а и в редица други райони извън житницата на страната.

За настроенията на бранша в края на тази преломна година и за очакванията от новата 2021 година Синор.бг потърси становището на един от зърнопроизводителите от югоизточните райони от страната - Борислав Петков от ямболското село Лесово, известен с иновациите си в безорното земеделие (no till-технологиите).    

Г-н Петков, как според вас щеше да изглежда 2020 година за българските земеделци, ако Ковид пандемията не беше завладяла света?

Земеделието безспорно остана най-незасегнатият отрасъл от икономиката, но косвено и ние почувствахме негативното влияние от Ковид пандемията и последвалата криза. Още през пролетта немалка част от нас имаха затруднения с доставките на определени препарати, което ограничи някои от пръсканията, а това се отрази и върху реколтата. Но дори и без Ковид пандемията 2020 година ще остане критична, тъй като браншът пострада сериозно от тежката суша.

Заради ниските добиви от декар доходите спаднаха е средно с 30-35%, а на места колегите отчитат и 40 процента намаление. Веднага след жътвата колегите не получиха и очакваните по-високи цени на пшеницата. Това се случи едва сега, през декември, но тези цени едва ли ще компенсират факта, че на места в Добруджа бяха ожънати по 100-200 кг от дка. Дори с държавната помощ по „де минимис”, получена преди дни, колегите трудно биха компенсирали тазгодишните загуби от сушата. А всички знаем, че основната печалба при зърното е в нейната реализация.

На фона на тези трудности има ли добри решения, които да предпазят фермерите от нови трусове?

Според мен, сушата през 2020 г. е сериозно предупреждение към всички нас, че е време да отворим темата за „застраховката на доходите” – така, както се случва в САЩ и в редица други държави по света и която спасява земеделците при извънредно тежки ситуации като тазгодишната. Досега само слушаме как администрацията щяла да подкрепя бранша срещу промените в климатичните условия, но реално нищо не се случва. На всичкото отгоре земеделският министър Десислава Танева изведнъж обяви, че през Националния план за възстановяване и устойчивост щели да се отпуснат едни 400 млн. лв. за хидромелиорации – само че на кого, къде, как? Това никой не обяснява. Раздаваме едни пари по телевизорите, но кой ще се възползва от тези 400 милиона, при положение че нямаме дори комасация на земята – нямам обяснение!  Още повече, че с темата напояване ни облъчват повече от десет години, но без видим ефект през годините.  

При тази липса на диалог с бранша как според вас би могла темата „застраховане на доходите” да стане наистина актуална?

Това ще стане, когато трите страни – земеделци, застрахователи и администрация,  застанат на една маса и започнат да обсъждат различните системи - за да бъде избрана най-ефективната за българските условия. Разберете, отдавна даваме за пример американските фермери, защото тази система действа безотказно и досега не сме чули някой производител там да е недоволен от прилагането й.

Самият застрахователен продукт трябва да бъде изготвен от представители на застрахователните дружества и фермерските организации, така че да се напасне взаимният интерес между преговарящите страни. Държавата участва в този диалог като арбитър, защото застрахованият доход се изчислява върху някаква база – дали ще бъде въз основа на доходите на дадено стопанство за последните 3 години, дали ще има други критерии – всичко това е въпрос на взаимно обсъждане. Едва с тази система на застраховка всички ние бихме могли да постигнем и устойчивост на сектора.

Мнозина обаче смятат, че застраховането на доходите у нас е неприложимо заради сивия сектор и онези четрожници на пасища, които не са реални животновъди, но разчитат на европейски субсидии. Как ще преодолеем тези пречки?  

Нямам отговор на въпроса защо сивият сектор продължава да вирее и ако на някой му е удобно той да съществува, значи нещо е сбъркано. Една държава е силна, когато има правила и когато те се спазват. Мисля, че е дошло времето този сив сектор да отпадне и това лесно ще се постигне с прилагане на точни икономически механизми и контрол. За фирмите, които са в сивия сектор, там ще се вземе само онази част от дохода, който е обявен от тях в НАП и за която те плащат данъци.

Тази кардинална мярка трябва да се въведе, защото климатичните промени все повече ще ни изненадват и е време да се приспособим, за да понасяме възможно най-малки загуби. Но тук има нещо много важно. Тази застраховка на доходите трябва да ни накара да инвестираме в нови агротехнологии, които да ни предпазват от кризи като тази със сушата, така че самите ние да не стигаме до този тип застраховки. Тоест, дали с диференциация на културите, дали с нови технологии, но е време всеки от нас да работи по начин, по който да не зависи от субсидиите. Така виждам аз бъдещето. И когато настъпят форсмажорни обстоятелства като тези през 2020 г., тогава фермерите да получат компенсации благодарение на тези застраховки на доходите. А колкото до тези фирми, които не обявяват целите си доходи, тогава застраховавено при тях ще съществува само върху досега обявените доходи.

Да, но как си обяснявате факта, че „застраховката на доходите” дори не се обсъждаше в тематичната работна група ТРГ за бъдещата ОСП и стратегическия план на страната?

Дълбоко съм потресен от начина, по който досега се взимат решенията за бъдещата стратегия и не смятам, че това е правилният подход за дискутиране. Ако накакви си 10, 20 или 30 неизвестно какви експерти се събират, без някой нещо да разбере и да решават съдбата на 60 хиляди земеделски производители - не виждам как това се нарича демократично планиране. В същото време медиите изобщо не се допускат до тези заседания, сякаш става дума за националната сигурност на страната! Та, медиите са единствените, чрез които малките фермери или пък земеделците, които не членуват в дадена браншова организация, могат да научат какви политики се планират в държавата. В тази връзка смятам, че много колеги имат разумни предложения, които трябва да бъдат чути. Дошло е времето да излезем от омагьосания кръг на празните обещания за конкурентоспособността на българското земеделие, защото реално ние продължаваме да кретаме на опашката по редица показатели! И вината за това не е на земеделците. Неслучайно у нас нещата се случват не благодарение на администрацията, а въпреки нея!

Г-н Петков, да ви върнем към иновациите в земеделието, за които всички се готвят. Като един от първите зърнопроизводители, които въведохте безорното земеделие на своите полета, кажете как преодоляхте сушата през тази година и какво е бъдещето на тази агротехника?

Всичките ми полета, върху които прилагам безорно земеделие (no till) от 4-5 години, бяха спасени от сушата. Там нямах проблеми с влагата и добивите, които бяха като през миналата година. Единствените неуспехи дойдоха при парцелите, върху които прилагам no till за първа година, защото там все още липсванеобходимата подпочвена влагозапасяемост. Провал имах и при пролетните култури, защото сушата тази година в Ямоблско ни удари много жестоко. След сеитбата на слънчогледа само веднъж падна 12-13 литра дъжд и нищо повече. Затова и добивите бяха между 170 и 200 кг маслодайно семе от декар.

Основният въпрос, който стои пред всички нас като земеделци е, през 2021 г. да не се повтори сушата от 202-а, защото тогава вече ще се стигне до колапс за мнозина в сектора. Засега имаме леки надежди, защото декември не беше лишен от дъждове, което си е добра новина. Макар че отново бяхме под нормата за България, много по-важно за нас е какви ще бъдат януари и февруари и какви ще бъдат количествата сняг, които ще се задържат на полетата, защото топлата зима не ни е интересна. Сега всички колеги се молят за дебел сняг и за студена зима, защото всички житни растения имат нужда да се закалят в един период на минусови температури и да могат да развият генетично заложеният си потенциал. От особено значение е всички есенни култури да бъдат добре влагозапасени, така че да посрещнем пролетта с необходимата влага за вегетацията на посевите, а и да подготвим почвите за пролетната сеитба.

Какви са прогнозите Ви за следващата година и дали земеделците ще постигнат успех в преговорите за бъдещата ОСП?

Няма по-големи оптимисти от земеделските производители, още повече че в години като сегашната трудностите ни карат да бъдем по-креативни и да мислим за оптимизация, която е постижима. В тези зимни месеци, когато няма активна работа на полето, всеки земеделски производител разсъждава по въпроса как да организира работата си но новому и какви технологии да прилага. За всички е ясно, че без съобразяването с климата трудно ще бъдем резултатни в бизнеса си. Вероятно и начинът на хранене на растенията ще бъде коренно сменен - особено в Добруджа и Източна България, които пострадаха най-много от сушата това лято. Защото при тази суша и това пренаторяване с азотни торове, което доведе до изсъхването на пшеницата, идва време за кардинално преосмисляне на технологиите.

Ако трябва да изкажа своите прогнози за 2021 г., искам да акцентирам на следното. Независимо че влизаме в година на избори, защото със сигурност през 2021 г. всички важни за нас теми като комасацията и хидромелиорациите например ще бъдат забравени, догодина ние трябва вземем важни решения за бъдещия период.

На всички нас ни е нужна предвидимост, хоризонт през следващия 7-годишен перод. Дали страната ни ще успее да защити по-високи ставки на подпомагане или отново на калпак ще раздаваме някакви пари, не е ясно. Именно сега ние трябва да решим кои от зелените практики ще бъдат задължителни и кои ще се прилагат доброволно. А за тези, които ще са избирателни, трябва да е ясно по какъв начин ще се дават компенсациите за земеделските производители, решили да ги прилагат. Това са темите на деня и по тях не би трябвало да има неясноти.

Да, през последните години успяваха земеделците, които модернизираха стопанствата си. Сега е времето да предадем този урок и на изоставащите в бранша. Защото една ферма е жизнена, когато може да прави реинвестиции в нови техники и технологии. В противен случай няма как да оцелее на този пазар, защото себестойността на продукцията на един земеделец, който през последните 10 години не се е развивал, е в пъти по-голяма, отколкото на този, който е ивестирал в модерна технология или в нови машини. Това са азбучните истини на икономиката и те трябва да се познават от всеки начинаещ, а в земеделието всички ние имаме нужда от обновяването на поколенията.   

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Борислав Петков: Няма как след тазгодишната суша да не отворим темата със застраховката на доходите
19015

Последни материали
Виж
Предстои
За десетата си година в ЮЗДП ще засадят 50 хиляди фиданки
Време е за сеене на спанак
Мониторингов комитет на ПРСР
Мерките по ПРСР с осигурените бюджети за преходния период
На предишната инстанция Петър Пищалов дори бе оправдан
Глобяват с 4500 лева собственика на загиналите коне в Осогово
Иззети са лодка с изтекла регистрация и 200 метра мрежи
Заловиха бракониер на карагьоз край Галата
Въпреки очакваните рекордни приходи от износа
Още 10 години фермерите в САЩ няма да достигнат миналогодишните си печалби
Свързани материали
Виж
Борислав Петков: След пожарите две ведомства ни въртят на въртележка, без да знаем ще търпим ли санкции и защо?
Становища
Борислав Петков: Тежка откъм доходи година за повечето фермери
Двама фермери работят земята в Лесово, другите 16 само чертаят
Борислав Петков: Спрат ли бутона на субсидиите, поне 40 на сто от фермерите ще отпаднат
Борислав Петков, земеделски производител от Лесово:
Земята ни е дадена назаем от нашите деца - ето защо правя no till земеделие!
Да направиш от пясъка градина за 4 години
Само 40 лева излиза себестойността при слънчогледа с безорна технология
Борислав Борисов, управител на „Мираж-Авто-Комерс“ в Разград:
Марката John Deere е качество и иновативност
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам