Начало » Новини » Интервю
11.09.2020 г.

Съветите на доц. Киряков: При семената питайте за кълняемата енергия и поне 10% от засятата пшеница да е селектирана в България

Браншове под криза
Съветите на доц. Киряков: При семената питайте за кълняемата енергия и поне 10% от засятата пшеница да е селектирана в България

sinor

Ако до края на септември в Добружда не паднат сериозни дъждове, сеитбата тази есен ще бъде изключително трудна за стопаните. Думите са на доцент доктор Иван Киряков, водещ експерт в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево, който от десетилетия е свързан не само със селекцията, но и с цялостното производство на пшеница в страната. Тази тежка прогноза той изрича с тъга, след като повече от 100 дни това лято Добруджа остана безводна, а падналите през миналата седмица дъждове не бяха съществени. „Земята е като сюнгер и тези около 20-30 литра на квадратен метър потънаха почти без следа”, посочи в интервю за Синор.бг доц. Киряков.

Потърсихме селекционера в изключително важния период от подготовката на есенната сеитба, когато снабдяването със семена е в разгара си. „Проблемът е, че от пет години търсенето на добре познатите български сортове като „Енола”, „Аглика” и др. рязко спадна и родните семепроизводители, които купуват базовите семена от института, ограничиха отглеждането им. Това доведе до силно свиване на количествата, осигурявани от института, и ако преди 2014 г. сме отглеждали по 1 100 - 1 200 тона само от сорта „Енола”, сега общото производство на института в Генерал Тошево е 350 - 400 т базови семена”, посочи доц. Киряков. С това той обяснява защо тази есен вътрешният пазар усети огромна нужда от български селекции пшеници.

Дефицитът има обяснение с навлизането на западните сортове пшеници, които след 2015 година привлякоха земеделците с високата си добивност. „Проблемът при тези сортове обаче е, че в стресови години като тази, когато сушата се задържа и през зимата, и през лятото, чуждите семена се провалят, докато родната селекция има естествена устойчивост и добивите са по-високи”, припомни експертът.

Всеки нов сорт преминава съответните изпитания в продължение на цели 7 години, затова изгражда устойчивост срещу тежките климатични промени. Именно затова и фермерите, които миналата есен са засели с родни селекции, независимо от кой институт в страната, това лято са получили с поне с 50 килограма от декар повече спрямо чуждите сортове, обясни доц. Киряков.

В същото време той дебело подчерта, че, за да прилагат родни селекции, фермерите задължително трябва да се допитат до експертите за технологиите на тяхното отгреждане, защото те са съвършено различни от тези на чуждата селекция. „И при торенето, и при препаратите за растителна защита вие трябва да спазвате различни срокове, за да разчитате на максималните добиви”, обясни селекционерът.

Добивите от хлебно зърно според официалната статистика

На въпроса какви съвети би дал на българските стопани за сеитба 2020 г., доцент Киряков наблегна на няколко основни правила. Най-важното от тях е поне 10% от площите с пшеница да бъдат засети с български селекции – независимо от кой институт в системата на Селскостопанска академия. Вторият съвет е да се допитат до агрономи за технологиите, защото те са коренно различни от тези на чуждите сортове. И третият съвет е, когато купувате семена, питайте семепроизводителите за тяхната кълняема енергия. „Защото от това зависи дали посевите ще поникнат дружно, а добрите стопани знаят какви са негативните последици от ниската енергийна кълняемост”, посочи още доцент Киряков.

Експертът дава ценни препоръки и към държавата, която би трябвало да промени политиката си по поддържане на българската селекция.  „Навремето се отпускаха целеви средства за научни дейности, свързани с националната продоволствена сигурност. Може би е необходимо чрез Селскостопанска академия да се поддържа държавен резерв за родното семепроизводство”, предлага доц.д-р Иван Киряков.

По този начин ще се избегнат дефицитите на родни семена, както се получи тази година, тъй като след проблемите с COVID-19 търсенето на сорта „Енола” се оказа вторият най-голям проблем за зърнопроизводителите, коментират някои фермери.

Селекционерът и неговите колеги от Генерал Тошево имат още една важна препоръка към министерството на земеделието и тя е свързана с промяната в сеитбените срокове. През 60-те години на миналия век земеделската наука е установила, че заради климатичнвите промени по онова време трябва да се наложат нови сеитбени срокове. Анализът по онова време е правен от експертите в продължание на 10-15 години, след което се е стигнало сегашните срокове.

„Моментът е аналогичен, затова се налага отново да има подобни промени. Но те няма как да станат за година-две, защото зависят не само от климатичните пояси, но и от почвените условия, а за това е необходима няколкогодишна изследователска дейност на структурите на ССА”, посочи селекционерът.

Защото всяко въвеждане на междинни култури по полетата или на безорно земеделие, без тези промени да са свързани с изследване на почвените условия, след години би имало негативен ефект върху околната среда. И всичко това трябва да бъде съгласувано с хората на науката, посочи още доц. д-р Иван Киряков. За да не се получи като с дефицита с българската пшеница, резултат от недалновидно взетите решения преди пет и повече години.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова  

Съветите на доц. Киряков: При семената питайте за кълняемата енергия и поне 10% от засятата пшеница да е селектирана в България
12030

Последни материали
Виж
Двамата придружаваха премиера Борисов при посещението му в кравеферма в неделя
Танева е под карантина заради контакт със заразения с коронавирус Нанков
В министерството на селското стопанство умуват да налагат ли мерки
Птичи грип е открит в 2 мъртви диви лебеда в Нидерландия
С прогресивно намаляване на сумите над 60 000 евро
ЕП иска ограничаване на директните плащания от 60 хил. до 100 хил. евро годишно
Две щуки и сом са върнати във водата
Извадиха 800 метра мрежи и 20 коша за раци от Дуранкулашкото езеро
След масирана проверка на ИАГ вчера
Спряха дейността на 3 обекта за съхранение и преработка на дървесина в Габровско
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 20-23 октомври 2020 година
Продавачите на хлебна пшеница на борсата снижиха офертите с 20 лева на тон
Свързани материали
Виж
Български опит като зелена практика
Млад фермер се връща към старите дренажи, за да спаси ореховата си градина
Християнски празници
На 19 октомври почитаме паметта на Иван Рилски, небесния покровител на българите
Управителен съвет на фонд Земеделие
До 200 хиляди лева на всеки животновъд или картофопроизводител, за да погаси десетгодишните си дългове
milkrite|InterPuls ще запази самостоятелността си в рамките на компанията-майка
DeLaval купува британски производител на доилна техника
НАЗ отменя националното откриване на жътвата
Мнението на експертите
Гергана Кабаиванова: В насоките за фермерските пазари не са уважени основни искания на бранша
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам