Начало » Новини » Коментари
11.08.2020 г.

Становище на иновационния хъб по Наръчника за зелените практики

Предложения от неправителствените организации
Становище на иновационния хъб по Наръчника за зелените практики

Ден след като в министерството на земеделието приключи приемът на становища от браншовите организации по проекта за Наръчник за зелените практики, които ще се прилагат в следващия програмен период, председателят на Управителния съвет на Сдружение с нестопанска цел „АгроХъб.БГ“ (първия земеделски хъб в страната) Светлана Боянова и нейният екип представиха на медиите своята позиция.

Експертите се обръщат към земеделския министър Десислава Танева с надеждата, че тяхната „градивна критика ще бъде взета под внимание, както от страна на МЗХГ, така и от страна на земеделските стопани. Като единствен цифров иновационен хъб за земеделие в България ние сме готови да допринесем за изготвянето на качествен Стратегически план по ОСП в областта на цифровизацията на българското земеделие и селски райони - със знания и експертиза и особено с опита на всяка една от организациите и експертите, членове на АгроХъб.БГ, който е официално регистриран и в Каталога на цифровите иновационни хъбове на ЕС”, се посочва в становището.

Ето и основните позиции и предложения на експертите по повод Наръчника.

Първата част на наръчника

Във връзка с публикуваната на електронната страница на Министерство на земеделието, храните и горите покана за предоставянето на становища и предложения по Проект на Наръчник на добрите земеделски практики от полза за климата и околната среда относно кои от добрите земеделски практики, представени в списъка са работещи и могат да намерят място като мерки в Стратегическия план за подпомагане в Новия програмен период АгроХъб.БГ прави следното становище:

I. Относно законовата основа за Наръчник на зелени практики считаме, че самата покана на сайта на МЗХГ поставя под съмнение доколко подобен наръчник е в съответствие с предвидената процедура за изготвяне на Стратегическия план, съгласно проекта на Регламент за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) No 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) No 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

В допълнение ви обръщаме внимание, че Постановление 142 на Министерски ясъвет детайлно указва реда, по който следва да се структурира изготвянето на всяка една от програмите, финансирани по линия на ЕС за периода 2021-2027 г. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от това ПМС отговорният орган за изготвянето на Стратегическия план на Р България за ОСП е назначената от Вас Тематична работна група. В изпълнение на разпоредбите на ПМС 142 Тематичната работна група е органа, който след като обсъди трите икономически анализа, подготвени за целите на трите

SWOT- анализът следва да идентифицира потребностите,  да ги приоритизира и да предложи мерките, които да залегнат в Стратегическия план.

На база на двата ни коментара ние категорично считаме, че подобен Наръчник не може и не е правилно да послужи за основа за мерките, които да залегнат в Стратегическия план. Още повече, че дискусията по подобни евентуални мерки трябва да се извърши в рамките на обсъждането на анализите и идентифицираните потребности по съответните цели на ОСП, свързани с климата и околната среда, а не да бъде самоцелно.

Втора част на наръчника

II. В резултат на коментара ни по точка първа следват и още коментари, свързани със същността на Наръчника предмет на обсъждане, а именно:

Статутът на документа е неясен: тези практики препоръчителни ли са - на стр.3 пише, че те имат информативна цел, но не е ясно кой и как е идентифицирал необходимостта от подобна нужда, а според нас това е важно! Защото, ако това са земеделските производители, то би могло да се очаква, че те ще бъдат по-мотивирани да използват този Списък не само с информативна, но и с практическа цел.

1.Ако са препоръчителни, кой ги препоръчва? - ЕК или екип/организация/проект, оторизирани от ЕК?, научна организация? - ако да, коя – МЗХГ, но нека покаже на база на какви данни и нужди са подготвили наръчника. Всички тези въпроси поставят необходимостта от изясняване на легитимността на документа. В тази връзка, една от основните ни препоръки е уводът да бъде кардинално редактиран: в момента той е написан по начин, който оставя впечатление и отправя послание, че документът е подготвен заради определени законодателни предложение и очаквано финансово подпомагане от ЕЗФРСР.

2. Липсва фокус върху:

-           връзката между земеделските практики и тяхното влияние върху климата и околната среда, както и защо и как тази връзка е важна за земеделските стопани;

-           целта на документа и

-           прозрачност по отношение на това кой – организация или екип – е автор на този документ и в какво качество – консултант или друго?

3. Не е ясно въз основа на какви данни и анализи е формулиран списъкът. По какъв начин са събрани практиките и в какъв период от време. Например, на стр.9 се казва, че „ще бъдат представена кратка информация за практики, насочени към опазване на околната среда и климата, с отбелязване както на някои от предимствата, така и на слабостите им“ – тук обаче далеч не става ясно кой и как определя предимствата и слабостите на дадена практика?

Не е ясна и целта на първите няколко глави от документа – до стр.7 включително – както те са дадени към момента, още повече засилват впечатлението, че този документ е подготвен не поради конкретни нужди на земеделските стопани, а поради определени приоритети в новата ОСП. В противен случай този документ ще изглежда просто като отговор на определено формално изискване, а не като да бъде подготвен в полза на земеделските стопани.

4. Документът е прекалено общ и абстрактен. Аргументите, че изредените практики ще доведат до финансови икономии, по-високи добиви и съответно – по-високи печалби, са на място, но са прекалено общи. Освен това се смесват практики, които са сравнително утвърдени у нас, с такива, които определено са иновативни. Това определено обърква и отново навежда на въпроса за целта на документа – ако искаме да разпространяваме вече и без това отдавна съществуващи практики, би означавало, че субектът на този текст е земеделски производител - без особена мотивация да се развива и прилага вече известни с ползите си практики. Ако е така, този тип документ не е това, което ще го накара да промени начина си на работа.

От друга страна, ако искаме да разпространяваме иновативни практики, отново този тип документ не е най-доброто решение. Конкретни примери по модела на EIP-AGRI  practice-abstracts (абстрактни практики) биха били по-полезни.

III.        Коментари по конкретните текстове

Текстовете на места са неразбираеми, неясни или непълни. Липсват ключови сектори и дейности, обект на ОСП.  Например:

1.         В текста има недотам ясни формулировки като "анализа на данните, при обработката на които се прави предложение за вземане на решение", "почвовземане" и т.н.

2.         Според нас в Наръчника не е достатъчно изяснена същността на прецизното земеделие и какви са ползите от него. Основните ползи са не толкова от намаляването на използването ПРЗ, вода и торове, колкото от повишаване ефективността на производството в стопанството - било то растениевъдно или животновъдно (включително и от употребата на ветеринарно-медицински препарати, ПРЗ, вода и торове)! В тази връзка прецизното земеделие позволява по-адекватното изпълнение на интегрираното управление на вредителите (акцентирано в предходни елементи на документа).

3.         В абзац от глава III, т. 4 (стр. 19-20):

Проактивните технологии предоставят различни възможности за вземане на решения във всеки етап от тяхното реализиране, т.е. във всеки етап от развитието на растенията или състоянието на използваните ресурси. Следователно, предложението за успешно решение ще зависи не само от това, дали фермерите имат вече натрупани знания и опит за правилно прилагане на добри практики в отделните етапи от отглеждане на културните растения, а от анализа на данните, при обработката на които се прави предложение за вземане на решение.

Този текст не казва нищо. На първо място, технологията не може да е про-активна, на второ място, не се разбира какво следва от етапността на решенията – че „предложението за успешно решение“ (кое предложение? - на новата технология? - на консултанта? - на самия фермер?) ще зависи най-вече от анализа на данните – какво на анализа, резултатите или качеството на входящите данни..? Вместо това би било по-стойностно, ако се опише съвсем накратко конкретен случай, който да илюстрира тезата, каквато и да е тя.

4.         На стр. 20 има изброяване на технологии и инструменти на прецизното земеделие, но в така съставения списък няма нито една технология (има дигитални карти, GPS устройства, мобилни устройства и т.н.). 

5.         На стр. 20 твърдението че "прецизното земеделие изисква фермерът да разполага със специализиран софтуер за обработка на данните" не е вярно, тъй като той може да ползва това като услуга.

6.         Каква е целта на текста на стр. 21-22 относно "Опазване на насажденията с маслодайна роза"  ?

7.         На стр. 26 торене с променлива норма  - внася повече тор на по-силните зони и по-малко на по-слабите е неприложимо за стопанствата, които могат технологично да си го позволят, тъй като там не стои въпросът растенията да се оставят недохранени.

8.         На стр. 30 за междинните култури - дефиницията се разминава с тази за междинните култури като цели на Директните плащания. Следва да се изчисти, за да не се създава объркване при прилагането на добрите земеделски практики.

9.         В частите, посветени на биологичното земеделие, интегрирано производство на растения и растителни продукти, прецизно земеделие липсва списък с предимствата и недостатъците от тяхното приложение, каквито са посочени в описанията на други практики.

10.       Почти никъде не се споменава за практики, свързани с горското стопанство, а това е един от фокусите на новата ОСП, целите свързани с устойчиво развитие и мерките за опазване на климата, почвите и водите.

11.       В Наръчника на добрите земеделски практики липсват технологии, свързани с прецизното напояване, технологии в животновъдството и пчеларството.

12.       В наръчника са намерили място практики, насочени към устойчиво ползване на водни ресурси, към ограничаването на емисиите на амоняк във въздуха и нитрати във водите, които са свързани с регулации на общоевропейско ниво. Не е обърнато обаче внимание на въпроси, по които няма общи законови уредби, като ограничаване на емисиите от изгаряне на изкопаеми горива (CO2 например) или мерки за социална устойчивост (подобряване на условията на труд на наетите в стопанството).

13.       В глава VII, която разглежда как земеделските производители могат да се възползват от СЗИСС – AKIS, земеделският производител е представен основно като получател на „актуална технологична и научна информация, разработена чрез изследвания и иновации“. Би било добре ако се добави кратко описание на това какво точно представлява СЗИСС – AKIS и какви взаимодействия между различните участници в нея се очаква да се случва, а не просто да се изреждат какви актьори тя включва! Между другото, това следва да е добре разписано в анализите и идентифицираните потребности, а не в Наръчника.

Споменаването на EIP-AGRI не предава същината на партньорството, а именно фермерът да е в центъра, да е инициаторът на иновацията. Съветите в тази глава как земеделските  „да получат информация за предстоящи обучения“ и „напълно безплатни консултации“ от НССЗ не се докосват до посланието на EIP-AGRI фермерите да бъдат мотивирани да станат равнопоставени участници в СЗИСС, където те да могат да поставят проблемите си в дневния ред на учените и да участват  в намирането на решения в интерактивен процес на иновация (смисъла на под-мярка 16.1).

Не са обсъдени и възможности за сдружаване/коопериране на земеделските стопани с цел подобряване на показателите за устойчивост и опазване на ОС при производството, което, от организационна гледна точка, е ключов пропуск.

Очаквайте становища по наръчника и от браншовите организации

Становище на иновационния хъб по Наръчника за зелените практики
2721

Последни материали
Виж
Масово се залавят бракониери с лодки
Общо 750 метра мрежи са извадени от водоеми във Варненско само за 5 дни
За увеличаване на акваторията на Измитския залив са заделени милион и половина долара
Турски производител на торове готви мащабна инвестиция в разширяване на пристанище
Световният пазар през тази година се оценява на над 18 милиарда долара
Производството на свежи ягоди е нараснало с близо 40 на сто за 10 години
През летния сезон обаче не се стигна до инциденти при консумация на храни
БАБХ санкционира 18 заведения и търговски обекти по Черноморието
До 2030 година
ЕС цели да възстанови плодородието на 75 на сто от селскостопанските земи
Продуктите поевтиняха след достигането на няколкогодишни максимуми
Ценовата тенденция на световния пазар на растителни масла обърна рязко посоката
Свързани материали
Виж
От 22 до 28 юли
Удължава се срокът за предложения за мерките по новата ОСП
Обсъждане на проекта за Наръчник
Зелените практики до 2030 г. – втора част
Браншът дава предложения по тях до 10 август
Зеленото торене и типовете консервационно земеделие са новите зелени практики, включени в наръчника до 2030 г.
Преди Великден
Фонд „Земеделие” пусна близо 445 милиона лева зелени плащания за 2019 г.
Определена е ставката за подпомагане за зелените директни плащания за Кампания 2019 г.
Решения на Министерския съвет
Ето граничните пунктове, определени за „зелени коридори“ на България
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам