Препаратът Диклофенак – мощно противовъзпалително средство, което се използва като упойка при домашните животни в някои страни и което стана причина за гигантска катастрофа в животинския свят и почти пълното измиране на лешоядите в Индия, Пакистан и Непал, се продава свободно на пазара в Европа. За това алармират експерти от BirdLife International – мрежа от природозащитни организации в над 100 страни по света и Фондацията за опазване на лешоядите.
След драматичните последствия в Южна Азия лекарството Диклофенак беше забранено за ветеринарно-медицинска употреба там, но вече е достъпно в различни форми на пазара в Европа. Препаратът е изключително токсичен за лешоядите, които загиват от него след като се хранят с останките на животни, които са били третирани с него. Въпреки наличието на алтернативни безопасни и лесно достъпни лекарства, Диклофенак е разрешен за употреба при лечението на домашни животни в Италия и Испания - страната, която поддържа значителна част от популациите и на четирите вида лешояди в Европа. Според техническо досие, изготвено от Испанското орнитологично дружество (SEO/BirdLife), Кралското дружество за защита на птиците (RSPB) и Фондацията за опазване на лешоядите (VCF), използването на диклофенак ще доведе до масовото измиране на лешоядите - харизматични, застрашени от изчезване и изключително ценни за околната среда представители на дивата природа.
Третирането на добитъка с диклофенак е причина за почти пълното унищожаване на популациите на лешояди в Индия, Пакистан и Непал. В тези страни диклофенакът вече е забранен. През 90-те години този препарат става изключително популярен в тези страни, където култът към кравите кара стопаните да ги обезболяват с големи количества Диклофенак при ревматични и други заболявания. При смъртта на третираното с лекарството животно, препаратът остава в организма и причинява почти моменталната смърт на лешоядите, които се хранят с трупа на животното. В рамките на десетина години популациите на лешоядите в тези страни са намаляли с 99%, с което някои от най-често срещаните и емблематични хищни птици на Индийския субконтинент са доведени до ръба на изчезване. Това косвено рефлектира и върху човешкото здраве, тъй като растящото количество неизядени органични отпадъци (с които иначе се справят лешоядите, познати като природните санитари), е довело до рязко увеличаване на числеността на бездомните кучета и плъхове, които пренасят и разпространяват вируса на бяс и други опасни за човека болести.
Жозе Таварес, директор на Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) заяви: „Шокиращо е, че едно лекарство, което вече е станало причина за измирането на диви животни и то в такъв голям мащаб в Азия, сега да се продава свободно и то в страни от решаващо значение за опазването на лешоядите, като Испания и Италия. И всичко това на фона на пълната забрана на диклофенак в Индия, заради която вече са налице първите признаци за възстановяване на популациите на лешоядите там”.
В Европа се срещат четири вида лешояди и всички те са под закрилата на европейското законодателство. Милиони евро са инвестирани в спасяването на тези европейски лешояди и сега те са в опасност. След десетилетия природозащитни усилия в европейски мащаб популациите на белоглавия лешояд и на брадатия лешояд наскоро се възстановиха от много ниска численост. В България понастоящем популацията на белоглавите лешояди наброява 67 двойки, докато символът на природозащитата в страната – брадатият лешояд все още не се е завърнал в нашата природа. Според международния червения списък на IUCN, черният лешояд е отбелязан като „Почти застрашен”, а от България е изчезнал като гнездящ. Най-застрашеният лешояд и като цяло хищна птица в Европа е египетският лешояд. От този световно застрашен вид, (включен в международния червения списък на IUCN в категория „Застрашен“) у нас са останали едва 26 двойки и популацията всяка година става все по-малка. Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) координира едина от най-мащабните програми за опазването на вида – проектът „Помощ за египетския лешояд” (www.LifeNeophron.eu), финансиран от програмата LIFE+ на Европейската Комисия и фондация „А. Г. Левентис”.
„Въпреки, че за момента няма сведения Диклофенакът да е с широка употреба в България и той не фигурира в списъка на лицензираните ветериранто-медицински продукти, за него има официално определени допустими дози в храни с животински произход и няма изрична забрана за ползването му във ветеринарно-медицинската практика у нас. България е една от страните с най-богато биоразнообразие в Европа и не можем да си позволим лукса да загубим това изключително природно наследство за идните поколения като повторим екологичната катастрофа от Южна Азия. БДЗП призовава за реакция от страна на релевантните институции в България в подкрепа на забраната за прилагането на диклофенак във ветеринарно-медицинската практика в страната”. Това коментира д-р Стоян Николов, ръководител на проекта на БДЗП „Помощ за египетския лешояд”.
