Голямо влияние на посевите със слънчоглед оказва правилният избор на предшественици. Добри се явяват зимните житни и пролетните житни култури, които използват преимуществено влагата от повърхностния почвен хоризонт, рано освобождават полето и осигуряват ефективно потискане на плевелната растителност в системата на основната обработка на почвата. Не лош предшественик е царевицата, отглеждана за силаж и зелено хранене. При отглеждане на царевицата за зърно се създават трудности с растителните остатъци, които усложняват както основната обработка, така и последващите обработки при брануване и култивиране на посева със слънчоглед.
Не се препоръчат в качеството на предшественици на слънчогледа грах, соя, фасул, рапица, захарно и кръмно цвекло и моркови, които се нападат от склеротинията. По научни данни, слънчогледът поразен от склеротиния при монокултура е 18,1%, след соя – 15,9%, след захарно цвекло – 11,4%, след житни култури – 5,2%.
Предшественикът подпомага очистването на почвата от вредни организми. Така в процеса на жизнената си дейност, растенията на пшеницата и царевицата отделят в почвата вещества, които провокират прорастването на патогените в отсъствие на растения-гостоприемници, което довежда до тяхното загиване. Патогените най-интензивно прорастват в присъствието на различни коренови остатъци от различни растения, в т. ч. и устойчивите. Прораствайки близо до кореновата система на пшеницата, ечемика и царевицата, заразените с инфекция семена загиват и при дълъг период на сеитбообръщение на почвата, практически я очистват от тези паразити. В производството понякога се практикува отглеждането на слънчоглед и царевица в смесени посеви за зелено. Ако такива посеви се прибират във фаза преди образуването на репродуктивни органи, в почвата не се натрупва зараза.