Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
18.04.2006 г.
Торене при сеитбооборотните двойки пшеница-слънчоглед и слънчоглед-пшеница
Торене при сеитбооборотните двойки пшеница-слънчоглед и слънчоглед-пшеница

18-04-2006 г. Пшеницата и слънчогледът са основни култури в българското растениевъдство и всяка от тях се явява на практика най-често срещаният предшественик на другата. Поради това, че пшеницата и слънчогледът са най-разпространени по площ и се отглеждат поне на 3/4 от територията на страната, логично е да се смята, че технологиите им на отглеждане са добре познати и правилно прилагани от голямата част от производителите. Що се отнася до минералното торене двете култури имат до голяма степен диаметрално различни изисквания, включително реакцията към торенето което пък рефлектира върху добива и стопанската изгода от отглеждането им. Пшеницата е взискателна към почвеното плодородие и предшественика и реагира положително на високи азотно-фосфорни (NP) норми. За щастие мнозинството от почвените разновидности, разпространени в България, са все още добре осигурени с калий и калиево торене при тази култура е препоръчително в ограничен брой случаи - при отглеждане върху карбонатни черноземи и при краткотрайни и по-продължителни монокултури. Разбира се, внасянето на калиеви торове по принцип е желателно за поддържане на почвените запаси от този макроелемент. То следва периодично да се прави, като обхване всички полета на сеитбообращението, на ротационен принцип, най-добре преди оран. Оптималното NP-торене на пшеницата е добре изяснено по агроекологични райони на страната. То следва да се прецизира по предшественици, а оптималните норми варират в относително широки граници при различните почвени разновидности. След предшественик слънчоглед пшеницата следва да се тори с азотни норми в границите 12-16 кг/дка активно вещество (а.в.), при съотношение N:P от 1:0,5 до 1:1. В условията на пазарно стопанство обаче един от първите елементи на технологията, който претърпя редуциране (т.е. икономия), стана минералното торене. Разпространиха се схващането и практиката, че след този предшественик (както и след други) е достатъчно торенето на пшеницата да става с около 30 кг/дка амониева селитра (т.е. с около 10 кг/дка а.в.), а фосфорното торене беше възприето като лукс и на практика изключено. Снижаването на азотната норма под оптимума не дава възможност да се реализира продуктивният потенциал на съвременните сортове пшеница, да се достигнат добиви с възвръщаемост на разходите, т.е. то е в загуба за производителите. По-различно изглежда ефектът от изключване на фосфора в торовите норми. На фона на системното фосфорно торене през предшестващия период (от средата на 70-те до края на 80-те години) почвите бяха осигурени с този макроелемент и през 90-те години липсата на фосфорно торене не се отрази чувствително върху добивите За сметка на това обаче настъпи системно обедняване на почвите и то вече се отразява негативно върху ефективността на усвояване на азота от пшеничните растения. Слънчогледът е още по-онеправдана култура по отношение прилагането на технологията на отглеждане на фона на отличните генотипи, които предлага българската и световната селекция. Вече е добре известна морфологичната особеност на слънчогледа, която дава възможност за ефективно използване на последействащия ефект от азотното торене на предшественика - той има мощна коренова система, която още преди фаза бутонизация преминава 1 метър и към масовия цъфтеж е на нивото на 2 и повече метра в почвата. Благодарение на тази особеност културата понася засушаванията и се храни активно с азот по време на критичните си периоди от по-долните слоеве на почвата. За да има акумулации на азот в долните слоеве на почвата обаче, торенето на предшестващата култура, а и в сеитбооборота въобще, следва да е на нивото на достатъчния оптимум. Тази теза се потвърждава не само от агрохимичните анализи, но и от историческия преглед върху установените оптимални норми на азотно торене при слънчогледа. От края на 60-те до края на 80-те години на миналия век се наблюдава постоянно снижение на оптималната азотна норма, което е обратно пропорционално на динамиката на увеличение на азотното торене при другите полски култури у нас. Слънчогледът и пшеницата са най-често срещаната сеитбооборотна двойка в България Но следва да подчертаем, че настоящата публикация не пропагандира отглеждането им в двуполка. Напротив, официалното становище на учените от Добруджански земеделски институт е отглеждането на слънчогледа задължително да става в многополни сеитбообращения, в които тази култура да заема едно поле, да не се редува с бобови култури и да идва след себе си най-рано на 4-тата година. Тази препоръка цели съхраняването на благоприятно фитосанитарно състояние на земеделските земи у нас. Тя се базира на спецификата на разпространение на икономически важните болести по слънчогледа - склеротиния, фомопсис и др., което става чрез растителните остатъци и причинителите им имат висока преживяемост в почвата и, от друга страна, поради липсата както на задоволителна генотипна устойчивост, така и на радикална химическа защита. Не е маловажен и проблемът с тоталното замърсяване на полетата и високата расова изменчивост на паразита синя китка по слънчогледа. Опитно е установено, че в условията на правилно редуване прилагането на оптимално азотно торене при пшеницата дава възможност за по-икономично отглеждане на следващия я в сеитбооборота слънчоглед (фиг. 1). Изследванията на ДЗИ в условията на Добруджа показват, че след неторена с азот пшеница максимални добиви от слънчоглед могат да се получат при пряко торене с N11-12; след оптимално торена с азот пшеница (N12) слънчогледът изисква минимално азотно торене - N1-2; при торене на пшеницата с норми по-високи от N12, прякото азотно торене при слънчогледа има дори негативен ефект. Тези резултати могат да бъдат успешно адаптирани към други почвени условия, където оптималната азотна норма за пшеницата е по-висока и не бива да се приемат за валидни за наклонени терени и за почви с високи подпочвени води. Независимо от това, че пшеницата реагира адекватно чрез величината на добива на прякото азотно торене, нашите изследвания показват, че предшестващата азотна норма, внесена на културата слънчоглед, също дава възможност за макар и минимално редуциране на азотното торене при пшеницата (фиг. 2). Докато при сеитбооборотната двойка пшеница - слънчоглед има реална възможност за икономично прилагане на азотното торене, в реципрочния вариант (слънчоглед - пшеница) има отлична възможност за икономии на фосфорното торене и заедно с това за добро осигуряване на двете култури с този макроелемент. Както е известно, маслодайните култури, включително и слънчогледът, проявяват добра отзивчивост на фосфорно торене, което повишава процеса на акумулиране на мазнини в семената и подобно на останалите култури, подобрява усвояването на азота чрез корените. Ето защо класическата технология на отглеждане на слънчоглед препоръчва превес на фосфорната норма в общата норма на торене. Както вече коментирахме по-горе, прилагането на фосфорно торене беше сред първите елементи, отпаднали от правилната технология на отглеждане, което положение важи с пълна сила и при слънчогледа. В случаите, когато икономическата лабилност на производителя изисква да се извърши ограничаване на разходите за торене, е добре да се използват резултатите от научните изследвания. Наше проучване, направено с цел да се изясни възможността за най-щадящо редуциране на минералното торене в сеитбообращението, показва, че най-нисък негативен ефект върху добива се получава при редуциране на 25 % от средната за сеитбооборота оптимална азотна норма и 50 % от средната се сеитбообращението оптимална фосфорна норма, но при специфичен подход по култури. В сеитбооборотните звена пшеница-слънчоглед и слънчоглед-пшеница се препоръчва внасяне на цялата оптимална азотна норма при пшеницата (в нашия случай N12) като подхранване и без прилагане на фосфорно торене, а при слънчогледа - прилагане на цялата оптимална фосфорна норма преди основната оран и без пряко азотно торене. Такъв подход има следните предимства: •Прави се икономия на макротора (като разход за материали), който не е в минимум за съответната култура; •Прави се икономия на разходите за внасяне, транспорт и съхраняване на торовете; •Осигурява се внасянето на по-трудно подвижния фосфорен тор на дълбочина в почвата чрез оран и той става по-достъпен за пшеницата, която се засява след минимални предсеитбени обработки. От в. Фермер
Farmer.bg
7657
Коментари (0)
Напиши коментар

Необходимо е да инсталирате по-висока версия на Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Растениевъдство
Виж
Техника на резитба при розите Прочети»
Тенденции
Има ли сметка да сеем рапица? Прочети»
Тенденция
Стопаните задържат продукцията си в складовете Прочети»
Най-лозарската община на територията на Бургаска област продължава да е Сунгурларе Прочети»
Животновъдство
Виж
Промяна
Министър Грудев: Залагаме двойно по-големи компенсации за селектираните овце Прочети»
Осигурете на овцете пълноценни дажби Прочети»
Обмяна на опит
Как германските фермери ще посрещнат отпадането на квотите Прочети»
След преговорите
Министър Грудев обеща на овцевъдите субсидии в края на ноември Прочети»
Пчеларство
Виж
Практика
Начин за съхраняване на старите пчелни пити Прочети»
Фонд „Земеделие”
Пчеларската програма е помогнала на 98 фермери да получат нисколихвени кредити Прочети»
Пчеларска ферма Андрееви
2 тона мед на ден! Прочети»
Резултати от двугодишен опит
Термообработката на семействата Прочети»
Обяви
Виж
Последно публикувани обяви
Приятели на farmer.bg: Риболов, стръв, принадлежности /    Асоциация за развъждане на черношарената порода /    Професионална техника /    econ.bg /    Безплатен ваучер /    Градинска техника /    Книжарница /    GreenLiving.Bg /    Ловен портал БГ ЛОВ /    pchelar.net /    pchelar.com /    Национална овцевъдна асоциация /    
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС
Всички права запазени
FARMER.bg 2003 - 2014