 Празът е най-влаголюбив от всички лукови култури. Причина за това е продължителната вегетация и добре развитата, дълбоко разположена коренова система и по-голямата вегетативна надземна маса. Той има високи изисквания към водния режим на почвата и през двете години от вегетацията си. Общото водопотребление е 300-350 куб.м /дка. Оптималната влажност на почвата е 80-90 на сто от ППВ.
Изисква плодородни почви
Празът може да се отглежда върху всякакъв тип почви, стига те да са структурни, добре запасени с хранителни вещества и влагоемни.
Добри резултати се получават при отглеждането му на глинесто- песъчливи почви и песъчливо-глинести. Най-подходящи обаче са наносните почви с кисела реакция. На бедни почви растенията остават дребни, с по-груби лъжливи стъбла.
Отличава се с много добра реакция при торене с пресен оборски тор 6-8 т/дка, внесен с дълбоката оран или с обработката преди засаждане.
Много добри резултати се получават и при размиване в поливната вода на 1,5-2 т/дка пресен оборски тор, приложен един-два пъти през вегетацията.
Минералните торове (фосфорни, калиеви и азотни) най-добре се усвояват и дават най-добър резултат при внасянето им с обработката преди засаждането. Остатъкът от азотни торове се дава като подхранване.
Изискванията на праза към предшествениците се свежда главно донавременно освобождаване на площта. Най-подходящи от зеленчуковите култури са ранни картофи, зелен грах, зелен фасул, ранно зеле, салата и др. |
392 | 
0
