Начало » Новини » Страната
14.11.2011 г.
Десислава Танева: Трябва да бъдем разумни, да запазим всички сектори в земеделието да работят и да бъдат ефективни
Десислава Танева, председател на Комисията по земеделие и гори в Народното събрание, пред Агенция „Фокус” във връзка с бюджета за сектор „Земеделие”
Десислава Танева: Трябва да бъдем разумни, да запазим всички сектори в земеделието да работят и да бъдат ефективни

[B%]Фокус: Г-жо Танева, до какви последствия ще доведе орязването на бюджета за земеделие?
Десислава Танева:[%B] Заседанието на Kомисията по земеделие и гори, на което бе обсъден и дебатиран бюджетът за 2012 г. мина. Темата е много актуална и гореща сред сектора, по повод средствата, които са заложени за подпомагане на сектор „Земеделие”. Има и втори момент, който от гледна точка на сектора и на бранша, не се забелязва като проблем, а това е именно - намалението на бюджета на самото Министерство на земеделието и храните, като средства, необходими по различни дейности за административното обслужване и функционирането на министерството и неговите служби и агенции. Относно бюджета на самото министерство и неговото намаление, министър Найденов пое ангажимента, че ще се предприемат реформи и действия, с които това намаление може да бъде наваксано. Остава горещата тема за средствата. Реформите ще бъдат по отношение на оптимизация на функциите, на персонала, на дейностите. Това са неща, които в изпълнителната власт ще бъдат предприети. Това, което остава като гореща тема, са средствата, предвидени в бюджета за подпомагане на земеделския сектор. И те са 340 милиона лева.

[B%]Фокус: По споразумение колко трябва да са?
Десислава Танева:[%B] Не бих могла да употребя в никакъв случай думата „трябва да са”. Вярно е, че имаше споразумение с браншовите организации по повод финансовата рамка за 2012 г. и съгласно това споразумение - беше предвидено да бъдат заложени в бюджета 570 милиона лева, в която сума се съдържаше сумата за невъзстановения акциз на горивата за миналата годна. Тоест – компенсиране на облекченията, които е следвало да бъдат получени за миналата година.
Ако върна историята малко по-назад – имаше отпусната държавна помощ за нотификация, по повод възстановяването акциза на горивата. Тя, за съжаление, не получи одобрение в желаното от нас време. Поискаха се да бъдат направени корекции и очакваме до края на годината да бъде нотифицирана помощта, върната, и да бъде задействана от следващата година. В тази връзка са и 570 милиона лева, защото в началото имаше подписано и споразумение за 500 млн. лв. подпомагане за следващата година. Но пак казвам – това са намерения. Трябва да сме наясно, че всички от нас желаят наистина да има такова подпомагане. То би дало, ако щете, и по-висока конкурентноспособност на производителите. Но бюджетът на републиката е разчетен с определени параметри, които с оглед доброто на държавата, запазването на финансовата дисциплина и избягването на по-лоши сценарии, на които сме свидетели в съседните страни, трябва да защитим във вида, в който ни е предложен или без съществени корекции, които биха се отразили на общите параметри на бюджета. В този смисъл тези 340 млн. лв., които са заложени като подпомагане, трябва да бъдат разпределени по начин, който е относително справедлив или по-точно да го кажа – адекватен на нуждите на различните браншове в земеделието, включително и на нашата Комисия на земеделието и горите.

[B%]Фокус: Ако може да обобщите с няколко думи резултатите от заседанието на Комисията по земеделие и гори, което се проведе. Кои сектори бяха предложени за оптимизация?
Десислава Танева:[%B] Бюджетът беше подкрепен с 12 гласа „за” и 7 гласа „против”. По отношение на това разпределение, това, което планираме и това, което беше казано като намерение, са от тези 340 милиона лева – 71 милиона да бъдат отделени за плащания на глава животно. Трябва да сме наясно, че секторът „Животновъдство” е от най-силно засегнатите от правната тенденция на по-високи цени и на фуражите. Вторият проблем в сектор „Животновъдство” е, че нашите животновъди по принцип не са оземлени. Навсякъде в Европа поради различни исторически дадености, на техни западни конкуренти в този сектор, фермите им разполагат със земеделска земя или пасища и ливади, което им дава значително облекчаване на себестойността на животновъдната продукция. Това го няма у нас. Там, където има оземляване, или животновъдите са и земеползватели, като отделен вид дейност с наемане на земя или покупка на такава – а не към животновъдната ферма. Това допълнително затруднява сектора.
Третата причина за по-лошото състояние е, че цените на тяхната продукция не претърпяха такъв възходящ тренд в същите пропорции, както цените на зърнените продукти, например. Наистина е безспорно, че този сектор има нужда от подпомагане, защото при тях подпомагането представлява допълване на дохода, с който да функционира животновъдната ферма, без да понася негативи и загуби, което би довело до задължения.
Вторият сектор, който също така мисля , че е безспорен, независимо какви интерпретации се правят на тази тема, това са тютюнопроизводителите. За тях се предвижда или се планира от това разпределение да бъдат отделени около 73 милиона лева. Стойностите са за референти количества тютюн, отпреди 3 години. От миналата година направихме една актуализация за разпределението, така че тези, които произвеждат ориенталски тютюни, които са с по-висока себестойност, и които генерират доходи за издръжка на населението в райони, които са крайно необлагодетелствани с липса на друг поминък, да получат по-високо подпомагане, отколкото са получавали през предходни години.
Смятам, че е справедливо тези средства, независимо от параметрите на бюджета и общата сума, отделена за подпомагане на земеделските стопани, също да бъде платена. Това ще осигури доход на население, което няма други алтернативи за поминък, в районите, в които живее, поради ландшафтните характеристики на земята.
Третият вид подпомагане, което смятаме, че трябва да бъде отделено, са различни държавни помощи, които МЗХ е нотифицирало или тепърва ще нотифицира. Разбира се, може да бъде и обект на дебат за тези помощи, но те са насочени основно към животновъдите и към интензивните производства – зеленчукопроизводство, овощарство, за което имаме предвидено и планирахме общо 25 милиона лева да бъдат изплатени. Това са сектори, интензивни, които до момента не са имали никакво подпомагане. Дебатът по отношение на българското производство на плодове и зеленчуци и вносът, който идва, винаги е бил много разгорещен.
Факт е, че от 2007-а, програмният период, в който се намираме, предопределя плащанията на хектар площ като принцип. Този принцип няма как да го изменим. Това държа да го кажа, защото в хода на заседанието имаше различни предложения. И всички интензивни култури – оранжерийно производство, зеленчукопроизводство, овощарство – практически бяха ощетени, тъй като себестойността, една нормална себестойност на декар за производство на плодове – примерно праскови или подобен вид, е около 500 лв., а на зърното е средно 100 лв. (говоря без различните ренти, които се плащат). Подпомагането е едно и също. Подпомагането на декар, което за миналата година беше за всички хектари 28 лв. – и за зърнопроизводство, и за производство на праскови, е крайно несъотносимо и не влияе върху себестойността на произвежданата продукция. За да бъдем конкурентни, както на вътрешния пазар – тъй като от ЕС влизат плодове и зеленчуци – ние трябва да търсим ниска себестойност. Начинът на подпомагане, който е на хектар площ, и в тези размери, по никакъв начин не влияе съществено върху себестойността на зеленчуците и плодовете, които се произвеждат у нас. В този смисъл е похвално и смятам, че ние го дължахме на такива интензивни сектори и такива помощи предвиждахме – които са и нотифицирани.
От останалата сума – от 340 млн. лв., остават около 100 млн. лв. (грубо, защото зависи тези държавни помощи, които ги предвиждат на общо 116 млн. лв., в какъв размер те биха се усвоили, защото това вече зависи от инициативата на самите земеделски производители). Предполагам, че може да има някакви икономии от общо тази сума. Остават около 100 милиона лева, които ще се разпределят на хектар площ като пакет национално доплащане към европейското плащане, за който пакет ние имаме право – той дори е значително по-висок, ако държавата има ресурси, да се подпомага към европейските плащания.
Биха се получили, да речем около 3 лв. на декар, а може да няма и толкова – това са ориентировъчни сметки, при национално доплащане от около 8 лв. за мината година. Но, тъй като европейските плащания на хектар площ ще претърпят увеличение, това означава, че за тази година, те биха получили, за което се борим в бюджета - за около 25 лв. на декар (при получени 28 лв. на декар миналата година). Говорим за едно намаление от около 2 - 3 лв. Смятам, че никой производител, при условие че работи на такъв принцип – има право на тези пари - няма как да е доволен от това. Но мисля, че трябва да бъдем разумни, да запазим в това трудно време всички сектори в земеделието – да работят, да бъдат ефективни. Никой не гледа, не се ориентира от това, каква печалба или доходи генерират отделните сектори, но е факт, че на база и по-високия тренд през изминалите 2 години, секторът зърнопроизводство генерира положителни резултати. Това е похвално, аз ги поздравявам и така пожелавам да се работи и следващи години. Но в това трудно време, трябва да се прояви разбирането, така че ние да запазим функциониращ като цяло сектор „Земеделие” и всеки да понесе, това, което му е възможно да понесе, без това да пречи на неговото развитие. Считам, че намалението в тази степен на подпомагането на сектора, може да бъде и по-малко. Зависи какви резерви биха останали, а има такива – тоест то би било съвсем минимално намаление, не би се отразило на интензивното развитие на сектора, каквото наистина трябва да бъде.
В Комисията, по време на дебата имаше и следното предложение - на по-големите земеделски производители - до някакъв таван да се платят от тези национални доплащания, другите да се разпределят на по-малките. Изрично искам да отворя тази тема, защото вероятно и други земеделски производители си мислят така: поне - защо няма подпомагане, запазено в пълния размер на малките земеделски производители, а големите ферми, които гледат стотици хиляди декара земя, нямат нужда от подпомагане. Това по регламент и по правила няма как да бъде направено. Ние сме в програмен период – 2007 – 2014 г., при който изрично е договорен начинът на плащане и пакетът на плащане: Европейски пакет, който се разпределя на хектар площ, плюс национално доплащане в определени размери, на което имаме право. Безспорно е, че в момента даваме по-малко от възможното, което се разпределя по абсолютно същия начин. Ние не можем, като държава, да направим друг начин на разпределение. Това, което в тези две години беше възможно, наистина се направи. Секторът беше подпомогнат сериозно, но - виждате какво става в цяла Европа. Трябва да мислим държавнически, да проявим разбиране, и да не ощетим сектори, които не биха могли да оцелеят, без това подпомагане. Говорим за подпомагане така, че да запазим функционирането на всички малки системи в сектор „Земеделие”.

[B%]Фокус: Останаха ли излъгани зърнопроизводителите и дали са основателни заплахите им за протести?
Десислава Танева:[%B] Погледнато държавнически, аз не бих нарекла основателни заплахите за протести. Разбира се, смятам, че ние сме вече силно гражданско общество – всеки може наистина да защитава тезите си. Едва ли една стачка е най-доброто в това време. Но зърнопроизводителите са сектор, който има създаден административен капацитет, достатъчно грамотен, експертен. Лично познавам сектора, водим непрекъснат диалог. Да, те може би се чувстват излъгани, това е тяхно право, може би имат и някакви основания за това. Но, погледнато държавнически, ние трябва да запазим цялата система да функционира в земеделието и се надявам да се прояви държавнически разум. Най-голямата цел или най-важната задача пред сектора е да защитим позиция за новата Обща селскостопанска политика след 2014 г., която ще даде на българския земеделски производител равен старт с неговите европейски колеги. Това е по-важното, отколкото подпомагането за една година, коригирано в много минимален процент, но който в крайна сметка ще осигури запазването за функционирането на системата.

[B%]Фокус: Във връзка с изказването на министър Дянков, че ако стачкуват зърнопроизводителите, могат да бъдат преразпределени средствата за тях, има ли такава възможност?
Десислава Танева:[%B] Ако говорим за теоретична възможност, това разпределение, е разпределение, което тепърва се планира да бъде направено, тъй като в бюджета сумата е общо заложена. Погледнато теоретично, това разпределение може да бъде променено по най-различен начин. Теоретично е възможно, но аз се надавам, разбира се, в никакъв случай да не стигаме до изпълнение на тези неща.

[B%]Фокус: Ако бъде приет на първо четене, все пак така орязан бюджетът, има ли възможност на второ четене да се промени нещо?
Десислава Танева:[%B] Смятам, че бюджетът на първо четене, така както беше внесен и подкрепен, ще бъде приет. Съгласно процедурата, разбира се, са възможни корекции, между първо и второ четене. Въпросът е доколко е възможно това. Теоретично, като законова процедура, това е възможно. Но все пак, каквито и корекции да се наложат, те няма как да бъдат извън общите финансови показатели, извън общата фискална рамка на бюджета.

[B%]Фокус:Какво мислите за предложението на министър Найденов да бъдат продавани земи от Държавния поземлен фонд, за да се компенсира тази разлика в бюджета?
Десислава Танева:[%B] На заседанието на Комисията по земеделие и гори в сряда, министър Найденов изрично направи изявление, че няма да бъдат продавани земи от Държавния поземлен фонд за заплащане на субсидиите или заплащане на разликата. Това е, предполагам, теза, която е излязла от предходни изяви. Смятам, че в никакъв случай, независимо дали за конкретния случай става въпрос, не следва да бъде продавана земеделска земя от Държавен поземлен фонд, за да бъдат плащани субсидии на земеделските производители. Ако тази година продадем (ние нямаме и много Държавен поземлен фонд) - какво ще правим догодина? По тази логика - ще стигнем до етап, в който трябва да продадем държавата си, за да се плащат доходи. Точно обратното – ние трябва да използваме така активите, включително и тези, които са държавни, за да функционират ефективно и да генерират доход за самата държава. В противен случай - означава да останем без всякакви активи. Дали е държава, дали е частен бенефициент, никоя фирма няма да продавате активите си, за да изплаща заплати на работниците си, защото ще фалира. В този смисъл, ние трябва да се стремим към ефективно използване на Държавния поземлен фонд, към постигане на добра рента в търгове за тях, събирането на рентата и генерирането на доход./Радостина ГЕОРГИЕВА, [url=http://focus-news.net/]Агенция „Фокус”[/url]
Farmer.bg
1436
Коментари (1)
Напиши коментар
 От: Трифон Дарджонов  15:50  понеделник, 14 ноември 2011 г.
Госпожице Танева,br /
Защо е този страх да кажете истината? Вече всички разбрахме, че 4 години субсидиите се разпределят несправедливо и зърно производителите са облагодетелствувани за сметка на интензивните отрасли. И Вие го потвърдихте в отговорите си, зърно производителите създават 100 лв, а животновъдите 500 лв. на декар,но получават по 28 лв на декар. Това е продължавало 4 години. Сега когато тази несправедливост блесна с цялата си сила ръководената от Вас Комисия реши да отдели пак 100 милиона от националните доплащания за да се поддържа несправедливата практика. Защо? Защото се страхувате от протестите на тези които са свикнали да получават, а интензивните отрасли ще им хвърлим малко и те нека да се радват на малкото. Всичките пари от националните доплащания през тази кризисна годишна трябва да отидат при интензивните отрасли. Ако НС се съгласи да отдели и лев от тези пари за доплащане на площ, т.е. на зърно производителите, това ще бъде голяма грешка и ще докаже, че вие нищо не сте научили от тези минали 4 години от влизането ни в ЕС. България ще продължи да има зърно, на ще внася месо мляко, зеленчуци и плодове. Или освен страх има може би и интерес?br /
Ще повторя призива си към зърнопроизводителите:br /
Да бъдем реалисти за субсидиите /br /
Колеги зърно производители, обръщам се към вас, като хората от началото на веригата земя - масата за ядене. Не забравяйте че по веригата има и други хора освен вас. Бъдете реалисти! Едва ли е възможно да се получат субсидиите за площ от 30 лв, както се надявахте. Новата финансова ситуация налага и друг поглед върху парите които се раздаваха на площ до сега. Давани чрез площите те отиваха при зърно производството, а плодовете и зеленчуците и животновъдите бяха силно подценени и ежегодно вървят към ликвидиране. Ако беше се реализирал подписания меморандум зърно производителите щяха да получат по 30 лв, съответно по 26.8 % към стойността на продукцията която създават, плодовете и зеленчуците само 5.6 %, а животновъдите 15.5 % и то само ако получат допълнителните 190 милиона лв, иначе и те остават със 6.2 %. Справедливо ли е това, колеги зърно производители? За да се изравните по създавана стойност на декар зърно производителите следва да получат по 23 лв на декар(а не 30 както искате) плодовете и зеленчуците, по 145 лв, животновъдите по 88 лв на обработван декар. Тогава всички ще получите по 20.5 % към стойността на създаваната продукция. Тъй като сега е късно да се иска промяна от ЕС единственото които може да се направи е бюджетните доплащания да се прехвърлят изцяло към плодовете и зеленчуците и към животновъдството. Това изисква справедливостта и ако зърно производителите искат да са лоялни колеги не бива да оспорват намерението на министър Дянков да насочи парите от националните доплащания към двата изоставяни до сега отрасли, плодови и зеленчуци и животновъдството. А вие колеги от тези интензивните отрасли бъдете по-борбени и си защитавайте интересите. Ако зърно производителите искат повече пари на площ, нека да отглеждат и животни, и да отглеждат плодове и зеленчуци както правят техните европейски колеги. Едва тогава ще се изравним при субсидирането Бъдете разумни! Милейте за пълноценното земеделие на България, в което освен зърно трябва да има и месо и мляко и плодове и зеленчуци. Само така ако действате народът ще ви поддържа. Иначе, вие отивате срещу народните интереси.br /

Необходимо е да инсталирате по-висока версия на Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Страната
Виж
Санкции
В Кюстендилско налагат до 300 лева глоба за трактори, които разнасят кал по пътищата Прочети»
След дъждовете
„Напоителни системи” трудно отводнява наводнените ниви в Бургаско Прочети»
Фонд „Земеделие”
Ще се реконструира път в Плевенско, финансиран по селската програма Прочети»
Напрежение
Фермерите категорично ще отстояват позицията на 30-те организации по концепцията за директните плащания Прочети»
Света
Виж
Световна търговия
Украйна натовари за износ 1,3 млн. т зърно от нова реколта Прочети»
Проверки на европейските служби
Силно са ограничени продажбите на колбаси с конско месо в ЕС Прочети»
Признание
Президентът на ARGO Group Валерио Мора е отличен с орден за заслуги „Рицар на труда” Прочети»
Тенденции
Стокообменът с Украйна намалял с 10% през първото тримесечие на 2014 г Прочети»
Интервю
Виж
Никола Кулов, биволовъд от карловското село Васил Левски
Българинът все по-упорито търси истинско мляко, без химия Прочети»
Андрей Андреев: Посъветвах Греков след избора му като министър да остане близо до фермерите Прочети»
Арендаторът от Плевен Георги Милев
При непредвидени щети е уместно държавата да се намеси Прочети»
Тервел Николов, управител на българо-холандската компания „ВИССЕР - Опора”
Животновъдството и оранжерийното производство осигуряват най-голяма заетост Прочети»
Обяви
Виж
Последно публикувани обяви
Приятели на farmer.bg: Риболов, стръв, принадлежности /    Асоциация за развъждане на черношарената порода /    Професионална техника /    econ.bg /    Безплатен ваучер /    Градинска техника /    Книжарница /    Рецепти /    GreenLiving.Bg /    Ловен портал БГ ЛОВ /    pchelar.net /    pchelar.com /    Национална овцевъдна асоциация /    
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС
Всички права запазени
FARMER.bg 2003 - 2014